Когато измерваме въздействието на дадена компания върху климатичните промени, не се ограничаваме само до това колко парникови газове се отделят от дейността й – търсим решения и предлагаме действия за постигането им. Освен декарбонизирането на дейностите, трябва да се намират и възможности за увеличаване на поглъщането на парниковите газове от естествените природни системи.
В рамките на съвместна работа с Хелтрек ЕООД разработихме иновативна методология за измерване на въглеродното поглъщане в три различни терена с разнообразни природни екосистеми собственост на фирмата.
Знаете ли, че почвите са най-големият естествен склад за въглерод на сушата? 
А тревистите, храстовите и горските площи ежегодно „вдишват“ допълнително значителни количества въглерод от атмосферата. В нашия проект измерихме точно това – колко въглерод е погълнат и съхранен в почвите, храстите и горите на избраните терени. Капацитетът на поглъщане на въглерод от природните екосистеми е различен и зависи от същността им. Поради тази причина усреднени данни, не биха били точни и реални.
На два от трите терена взехме почвени проби до дълбочина 30 см, които анализирахме лабораторно, за да определим въглеродното съдържание. За храстовите и горските площи използвахме комбиниран подход: почвени проби, алометрични уравнения за изчисление на биомаса, снимки с дрон и сателитни индекси. Така моделирахме въглеродния запас и проследихме продуктивността на растителността и водния стрес.
Какво представляват алометричните уравнения и защо ни беше нужен дрон?
За да разберем какво е количеството въглерод в дадена растителност, най-напред трябва да определим биомасата. Най-директният метод за определянето й е чрез изгаряне и претегляне на сухото вещество. За да не нарушаваме структурата на растителността, ползваме т. нар. алометрични уравнения. На случаен принцип измерваме височината и обиколката на стълбата на избрани растения. След това с помощта на индекси за дървесната плътност на различните видове, приложихме алометричните уравнения, за да определим биомасата на измерените дървета. С този неинвазивен метод и косвени данни постигнахме същия резултат, както при директното изгаряне. Накрая приложихме още един индекс, тъй като биомасата не се състои изцяло от въглерод.
Тези изчисления можехме да направим само на растения, които директно сме измерили. Чрез заснемане с дрон обаче успяхме да определим височината на други дървесни видове и така приложихме уравненията на всякъде. Ето и как изглеждат снимките от дрона:
💦Как сателитните снимки могат да ни помогнат да засечем воден стрес?
Сателитните снимки, които ползвахме, показват рефлективността на растенията в различни спектри. Ние хората виждаме само малка част от спектъра на светлината, но инфрачервените лъчи могат да ни покажат кога растението има нужда от вода. Наличието на вода в структурата на листата променя как растението поглъща и отразява инфрачервени лъчи. Накратко, когато има вода имаме по-малко отразяване, когато има засушаване, сателитите отчитат висока стойности на инфрачервено отразяване от растенията.
📉Какви резултати измерихме и какво следва?
Въглеродът в почвите измерихме, че е средно 3.3 кг/м². Този в растителността е 3.9 кг/м². Общият погълнат въглерод е 31.34 тона, като според нас той расте с около 1 тон на година. За да бъде потвърдена тази хипотеза, измерванията и изчисленията ни трябва да бъдат повторени отново.
Повтаряемостта е една част от следващите стъпки. Резултатите дават ясна представа за това какъв ще бъде ефектът от разрастване на земите. Можем и да търсим решения за подобравянето им – нови насаждения, практити за подобряването на съществуващата растителност и популяризиране като цяло на тази дейност. Преди да се предприемат действия, изследването следва да се интегрира в цялостна стратегическа рамка за развитие на компанията.